РАЗВРЯ̀КВАМ СЕ, -аш се, несв.; развря̀кам се, -аш се, св., непрех. Разг. Започвам да врякам силно и продължително; разврясквам се, разврещявам се. Кокошките веднага се пръснаха, .., козата се развряка .. и се покачи на копата сено. Й. Радичков, ЧП, 134. — Найдене! .. Не ти прилича с момците да се биеш! .. Една от жените се обърна към нея ..: — Тая пък .. какво се е разврякала! К. Петканов, ОБ, 202-203. Жената .. писна, разврякаха се след нея две-три бабички. Чудомир, Избр. пр, 125. Татък из гьолчинки кресливи жаби се разврякали. Ил. Блъсков, ЗК, 132.